Спецификациите на уплътнението се определят основно от размерите, свойствата на материала и степени на производителност. Вземайки обикновения О-пръстен като пример, спецификациите обикновено се изразяват като "вътрешен диаметър × диаметър на напречното сечение" (напр. 20 × 2,4 mm, което означава вътрешен диаметър 20 mm и диаметър на напречното сечение 2,4 mm). Действителният избор изисква разглеждане на размерите на уплътнителния жлеб, метода на монтаж и хлабината на свързване; човек не може просто да избере уплътнение въз основа единствено на диаметъра на запечатвания компонент. Форматите на спецификациите варират за уплътнения с различен структурен дизайн; например Y-пръстените, V-пръстените и U-пръстените обикновено изискват спецификация на вътрешен диаметър, външен диаметър и височина.
По отношение на общите спецификации, напречните сечения на О-пръстените обикновено включват размери като 1,8 mm, 2,0 mm, 2,4 mm, 3,0 mm, 3,5 mm, 4,0 mm и 5,0 mm, с вътрешни диаметри, съответстващи на специфичните размери на оборудването. Малките уплътнения често се използват в измервателни уреди, пневматични компоненти и прецизно оборудване; уплътненията със среден размер се прилагат широко в хидравлични цилиндри, клапани, помпи и тръбни фитинги; и големите уплътнения често се използват в строителни машини, широкомащабно оборудване и съдове под налягане. Тъй като различните стандарти определят сериите с размери по различен начин, приложимият стандарт трябва да бъде ясно дефиниран по време на проектирането и доставката, за да се избегнат проблеми, при които уплътненията с подобни размери не пасват правилно.
Спецификациите на уплътнението трябва също да описват подробно материала, твърдостта, цвета и условията на работа. Например О-пръстените с еднакви размери могат да бъдат произведени от нитрилен каучук (NBR), флуороеластомер (FKM), етилен пропилей диен мономер (EPDM) или силиконова гума (VMQ), като всеки от тях предлага различни характеристики на работа по отношение на температура, масло и химическа устойчивост. Общите оценки за твърдост включват 70, 75, 80 и 90 Shore A; специфичната твърдост трябва да се определи въз основа на фактори като работно налягане, хлабина на уплътнението и естеството на движение (статично или динамично). Следователно, изчерпателната спецификация на уплътнението обикновено включва модела, размерите, материала, твърдостта и съответните стандарти, като същевременно отбелязва технически параметри като работна температура, работно налягане и използваната среда, когато е необходимо.